Живее ми се
ще пари мисълта, че две неща
не можеш никога да си възвърнеш:
животът да избавиш от смъртта
и времето назад да върнеш."
Петя Дубарова
Обратно си въртях, живот, стрелките.
А времето не ми прости за наглостта.
Коя съм аз, че да те гоня по петите?
Не ми го казвай! Знам, че не успях
да спазвам правилата. Непосилно!
Не исках да ме пазиш за накрая!
Опитах да летя, но съм безкрилна.
Следсмъртно, се надявам, да съм в Рая.
Кога ще ме научиш да не бързам?
От тичане забравих как да ходя...
Краката ми, ранени, са превързани.
Различна съм от теб и босонога.
Такава съм си - бързаща за никъде.
(Не ми се среща още със смъртта).
Ще ми е спирка - за последно слизане.
Живее ми се днес... със младостта.
Благодаря на Мая за помощта и за съветите! :)
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елица Стоянова Все права защищены
