Живеем истински единствено в любовта

11 окт. 2017 г., 13:21

Поэзия » Любовная

618 0 0

Пръстите ти, леко изкривени клони.
Далечно ехо от снагата ти долита.
А споменът със времето се гони.
Крещи мълчанието, но не пита.
Една във друга се давят сълзите.
Ръцете ни си спомнят лудостта.
Когато не обичате, пълзите.
Живеем истински единствено във любовта.

Живеем истински единствено в любовта

Свързани произведения

Комментарии

Предложения