16 мая 2014 г., 12:19

Живеем в земята на Ботев

883 0 1

Той живота си е дал,                                                                                                                              загинал в мъки нейде там,                                                                                                                   ала неговата памет свята                                                                                                                   винаги ще е в сърцата.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                             И след толкова години                                                                                                                         неговите стихове любими                                                                                                                     нашата родина славят                                                                                                                         и с гордост ни даряват.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                           Бащиния дом загърбил,                                                                                                                       с родната земя се той простил                                                                                                           и в чуждата страна огромна                                                                                                               търсил помощта народна.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                       Саможертва той направил,                                                                                                                  своя дъх последен на върха оставил,                                                                                                за да можем ние с гордост днес                                                                                                           името му да изричаме със чест.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Александрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...