16.05.2014 г., 12:19

Живеем в земята на Ботев

875 0 1

Той живота си е дал,                                                                                                                              загинал в мъки нейде там,                                                                                                                   ала неговата памет свята                                                                                                                   винаги ще е в сърцата.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                             И след толкова години                                                                                                                         неговите стихове любими                                                                                                                     нашата родина славят                                                                                                                         и с гордост ни даряват.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                           Бащиния дом загърбил,                                                                                                                       с родната земя се той простил                                                                                                           и в чуждата страна огромна                                                                                                               търсил помощта народна.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                       Саможертва той направил,                                                                                                                  своя дъх последен на върха оставил,                                                                                                за да можем ние с гордост днес                                                                                                           името му да изричаме със чест.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Александрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...