Той живота си е дал, загинал в мъки нейде там, ала неговата памет свята винаги ще е в сърцата. И след толкова години неговите стихове любими нашата родина славят и с гордост ни даряват. Бащиния дом загърбил, с родната земя се той простил и в чуждата страна огромна търсил помощта народна. Саможертва той направил, своя дъх последен на върха оставил, за да можем ние с гордост днес името му да изричаме със чест.
© Надежда Александрова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
