Живееш в мен
Живееш в мен, все още, като въглен,
разгарян от среднощните кошмари.
След мен вървиш. А искаш ли да бъдем?
Да, бяхме! Слепи идеали...
И аз пълзя, проправям си пътеки,
за теб след толкоз време закопняла.
Защо боли? Любов ли е? За всеки?
За мен е смърт. Така съм си избрала...
За мен - последна гибел и разруха,
последно даване без нищо във замяна!
Последен зов. От утре ще съм глуха...
Последен дом и обич пропипляна.
Сърцето си заключих с катинари,
сама от мъката направих си окови.
Ако поискаш обич пак, ще те опари!
Да, бяхме! Днес сме други, нови...
Живееш в мен, но вече като миг,
безумно сграбчен, лекичко изпуснат,
изстрадан, но простен, презрян, велик...
Последен шанс, завинаги пропуснат!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Кристина Все права защищены
