Живееш в мен, все още, като въглен,
разгарян от среднощните кошмари.
След мен вървиш. А искаш ли да бъдем?
Да, бяхме! Слепи идеали...
И аз пълзя, проправям си пътеки,
за теб след толкоз време закопняла.
Защо боли? Любов ли е? За всеки?
За мен е смърт. Така съм си избрала...
За мен - последна гибел и разруха,
последно даване без нищо във замяна!
Последен зов. От утре ще съм глуха...
Последен дом и обич пропипляна. ...