Живееш в мен
Живееш в мен, все още, като въглен,
разгарян от среднощните кошмари.
След мен вървиш. А искаш ли да бъдем?
Да, бяхме! Слепи идеали...
И аз пълзя, проправям си пътеки,
за теб след толкоз време закопняла.
Защо боли? Любов ли е? За всеки?
За мен е смърт. Така съм си избрала...
За мен - последна гибел и разруха,
последно даване без нищо във замяна!
Последен зов. От утре ще съм глуха...
Последен дом и обич пропипляна.
Сърцето си заключих с катинари,
сама от мъката направих си окови.
Ако поискаш обич пак, ще те опари!
Да, бяхме! Днес сме други, нови...
Живееш в мен, но вече като миг,
безумно сграбчен, лекичко изпуснат,
изстрадан, но простен, презрян, велик...
Последен шанс, завинаги пропуснат!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кристина Всички права запазени
