Днес наричаш я Богиня...

Утре като сън,

забравил си това.

Илюзията, казват,

само миг е!

Защо ли?

Защото обсебен от себе си,

човек бързичко доброто забравя

и в плевели буйни

красотата забулва...

Къде отива сладостта...

от медените устни?

Нима Огнището не е горяло...

та само пепел е остало...

Нима душата е пустиня пуста?

А какво си сторил,

с оня приказен Оазис?

Нима приборил си се със самотата?

Ти, приятелю, сега Живей!

Обичай и широко сърце разтвори!

За дните прекрасни очи не затваряй!

Нежно с усмивка вратите отваряй!