Днес наричаш я Богиня...
Утре като сън,
забравил си това.
Илюзията, казват,
само миг е!
Защо ли?
Защото обсебен от себе си,
човек бързичко доброто забравя
и в плевели буйни
красотата забулва...
Къде отива сладостта...
от медените устни?
Нима Огнището не е горяло...
та само пепел е остало...
Нима душата е пустиня пуста?
А какво си сторил,
с оня приказен Оазис?
Нима приборил си се със самотата?
Ти, приятелю, сега Живей!
Обичай и широко сърце разтвори!
За дните прекрасни очи не затваряй!
Нежно с усмивка вратите отваряй!
© Таня Всички права запазени