27 июл. 2022 г., 16:16

Живей

509 1 2

                             Живей 

 

 

Сега живей приятелю, сега живей,

че той животът като река отминава.

Бори се с него, а понякога дори запей,

жив си, здрав си, само спомена остава.

 

Ако не ти харесва човече ти го промени,

не се плаши вдигни глава отново и се бори.

С трудностите и неволите ти пак се справи,

когато се изправиш само напред продължи!

 

Ако нещо те привлича много, ти го прегърни,

ако е красива жена ти я помилвай и целуни.

Хвани я нежно с ръка, погледни я и се усмихни,

красива българска роза с чувство й подари.

 

Живей и ако децата ти сега не са до теб, тъга,

те винаги остават в твоето изстрадало сърце.

Далече са от теб но ги носиш в твоята душа,

една душа ранима, душата на едно пораснало дете.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Миленов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...