Trepach (Юлиан Владимиров)
31 88
26 мар. 2007 г., 16:13

Живей и обичай 

  Поэзия
1025 0 5

Злато струи във косите ти.

Златен пламък във златни очи.

Златен прах полепва в душите ни,

само твойто златно сърце все още мълчи…

 

Страх е вселен в мисълта ти.

Страх от неясната тъмна стена…

Страшно е впит в сетивата ни

страх и вледеняваща, празна самота…

 

Любов ли? – гледаш очакващо…

Отчаяни мисли падат в краката ти.

А любовта е някъде тука – разплакана

ефирна и лека, невидимо-мека,

незрима и плаха – пълна с тъгата

на морския пясък и нощния шепот,

разкъсваща мисъл и чувства,

и чакаща само живот –

живи човешки сърца.

 

Живот ли? – гледаш ме питащо…

Неясен, объркан, забързан,

монотонен  и скучен, вглъбен във съдбата си,

завъртян от всемогъщото Висше,

напиращ и дишащ във всеки и всичко,

с едната надежда –

да бъде!...

Знам, че не протестираш, а питаш!...

Защото не искаш,

а също не можеш,

защото не трябва да спираш!?.

 

Живей, Обичай и Умирай!!!

 

Смърт ли? – гледаш изплашено…

Потъваш в безкрая, прекрачваш

в отвъдното, част от всемира –

нищожна и малка прашинка,

не струваща нищо без цялото.

Но толкова горда, несъзнаваща

свойто невежество, изпадаща

в паника от края на своя крах.

 

И няма щастие без болка,

и разочарование без вяра,

няма мъка без Любов…

А Любовта  е в теб, във мен…

 

Живей и Обичай!...

Ако сърцето ти не е обвито

със златните нишки

на бездушния страх!

И не поглеждай в бъдещето

срамежливо – свито,

сякаш очакваш търпеливо

своя заслужен палач.

 

Обичай и умирай!...

Но не със поглед плах!...

Нищожни сме…

Но веднъж докоснати от Любовта,

преливаме се в нея

във вихъра на омагьосания кръг,

откъснати от нищото

и сливащи се с Вечността…

 

Пламък струи във косите ти…

А твойто сърце ненапразно гори!...

 

© Юлиан Владимиров Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??