Живей и обичай
Злато струи във косите ти.
Златен пламък във златни очи.
Златен прах полепва в душите ни,
само твойто златно сърце все още мълчи…
Страх е вселен в мисълта ти.
Страх от неясната тъмна стена…
Страшно е впит в сетивата ни
страх и вледеняваща, празна самота…
Любов ли? – гледаш очакващо…
Отчаяни мисли падат в краката ти.
А любовта е някъде тука – разплакана
ефирна и лека, невидимо-мека,
незрима и плаха – пълна с тъгата
на морския пясък и нощния шепот,
разкъсваща мисъл и чувства,
и чакаща само живот –
живи човешки сърца.
Живот ли? – гледаш ме питащо…
Неясен, объркан, забързан,
монотонен и скучен, вглъбен във съдбата си,
завъртян от всемогъщото Висше,
напиращ и дишащ във всеки и всичко,
с едната надежда –
да бъде!...
Знам, че не протестираш, а питаш!...
Защото не искаш,
а също не можеш,
защото не трябва да спираш!?.
Живей, Обичай и Умирай!!!
Смърт ли? – гледаш изплашено…
Потъваш в безкрая, прекрачваш
в отвъдното, част от всемира –
нищожна и малка прашинка,
не струваща нищо без цялото.
Но толкова горда, несъзнаваща
свойто невежество, изпадаща
в паника от края на своя крах.
И няма щастие без болка,
и разочарование без вяра,
няма мъка без Любов…
А Любовта е в теб, във мен…
Живей и Обичай!...
Ако сърцето ти не е обвито
със златните нишки
на бездушния страх!
И не поглеждай в бъдещето
срамежливо – свито,
сякаш очакваш търпеливо
своя заслужен палач.
Обичай и умирай!...
Но не със поглед плах!...
Нищожни сме…
Но веднъж докоснати от Любовта,
преливаме се в нея
във вихъра на омагьосания кръг,
откъснати от нищото
и сливащи се с Вечността…
Пламък струи във косите ти…
А твойто сърце ненапразно гори!...
© Юлиан Владимиров All rights reserved.
