12 дек. 2007 г., 09:05

Живей в мига 

  Поэзия » Любовная
818 0 14
В несвестен унес съм те чакал,
в минутен отдих съм изплакал
сърцето си, ранена птица.
Но ти мълчиш... Надменна жрица.
Дали съм тръпка като теб метална
или пък мъртва обич катедрална,
но в мигове на сдържана разплата
сърцето ми отново ще разклатиш.
И ти ли като Снежната царица
останала до гроб девица,
ще търсиш приказна любов,
но ще отхвърляш всеки зов? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Станчев Все права защищены

Предложения
: ??:??