Dec 12, 2007, 9:05 AM

Живей в мига 

  Poetry » Love
777 0 14

В несвестен унес съм те чакал,

в минутен отдих съм изплакал

сърцето си, ранена птица.

Но ти мълчиш... Надменна жрица.

 

Дали съм тръпка като теб метална

или пък мъртва обич катедрална,

но в мигове на сдържана разплата

сърцето ми отново ще разклатиш.

 

И ти ли като Снежната царица

останала до гроб девица,

ще търсиш приказна любов,

но ще отхвърляш всеки зов?

 

Нима в странстването си навред

сърцето ще остане буца лед?

Не, искам да стопиш снега,

повярвай, изживей мига!                             

 

© Димитър Станчев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??