Живей в мига
В несвестен унес съм те чакал,
в минутен отдих съм изплакал
сърцето си, ранена птица.
Но ти мълчиш... Надменна жрица.
Дали съм тръпка като теб метална
или пък мъртва обич катедрална,
но в мигове на сдържана разплата
сърцето ми отново ще разклатиш.
И ти ли като Снежната царица
останала до гроб девица,
ще търсиш приказна любов,
но ще отхвърляш всеки зов?
Нима в странстването си навред
сърцето ще остане буца лед?
Не, искам да стопиш снега,
повярвай, изживей мига!
© Димитър Станчев All rights reserved.
