perfectstranger (Димитър Станчев)
180 2342
12.12.2007 г., 9:05 ч.

Живей в мига 

  Поезия » Любовна
754 0 14

В несвестен унес съм те чакал,

в минутен отдих съм изплакал

сърцето си, ранена птица.

Но ти мълчиш... Надменна жрица.

 

Дали съм тръпка като теб метална

или пък мъртва обич катедрална,

но в мигове на сдържана разплата

сърцето ми отново ще разклатиш.

 

И ти ли като Снежната царица

останала до гроб девица,

ще търсиш приказна любов,

но ще отхвърляш всеки зов?

 

Нима в странстването си навред

сърцето ще остане буца лед?

Не, искам да стопиш снега,

повярвай, изживей мига!                             

 

© Димитър Станчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??