2 авг. 2018 г., 00:45

Живея

440 0 0

Надигам глас, когато трябва да се браня

и обичам всяка фибра на същността си.

Душата ми със смях и ведрост аз храня.

Уверена съм, както не съм била преди.

 

Волята ми расте от ден на ден по-силна.

Любовта владее всяка част на моя свят.

Обичта ми е към всеки чиста и изобилна.

Рисувам красота около мен с нежен цвят.

 

Всяка моя мечта и мой път са реалност.

Дълго вярвах и чаках този миг щастлив.

Живея в плен на пориви и емоционалност.

Живея, за да посрещам все нов ден красив. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Николина Барбутева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...