2.08.2018 г., 0:45

Живея

438 0 0

Надигам глас, когато трябва да се браня

и обичам всяка фибра на същността си.

Душата ми със смях и ведрост аз храня.

Уверена съм, както не съм била преди.

 

Волята ми расте от ден на ден по-силна.

Любовта владее всяка част на моя свят.

Обичта ми е към всеки чиста и изобилна.

Рисувам красота около мен с нежен цвят.

 

Всяка моя мечта и мой път са реалност.

Дълго вярвах и чаках този миг щастлив.

Живея в плен на пориви и емоционалност.

Живея, за да посрещам все нов ден красив. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николина Барбутева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...