Живея просто
Живея просто. В утро росно
в тревите ти нагазвам бос.
Сам вижда ме отгоре Господ
и следва ме със песен кос.
Дали към извора ти, жаден,
сред цвят уханен ще вървя
или в откосите до пладне
аз мислите ще подредя?
Те като стих ще се изнижат
на лист забравен, пожълтял
от времето, под черни грижи,
но пак останал в джоба цял.
И над земите ни прекрасни,
дедите, с ризите в осил,
ще разберат по пълни ясли,
че внук достоен се родил.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иван Христов Все права защищены
