Живея просто
Живея просто. В утро росно
в тревите ти нагазвам бос.
Сам вижда ме отгоре Господ
и следва ме със песен кос.
Дали към извора ти, жаден,
сред цвят уханен ще вървя
или в откосите до пладне
аз мислите ще подредя?
Те като стих ще се изнижат
на лист забравен, пожълтял
от времето, под черни грижи,
но пак останал в джоба цял.
И над земите ни прекрасни,
дедите, с ризите в осил,
ще разберат по пълни ясли,
че внук достоен се родил.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Иван Христов Todos los derechos reservados
