Живея просто. В утро росно
в тревите ти нагазвам бос.
Сам вижда ме отгоре Господ
и следва ме със песен кос.
Дали към извора ти, жаден,
сред цвят уханен ще вървя
или в откосите до пладне
аз мислите ще подредя?
Те като стих ще се изнижат
на лист забравен, пожълтял
от времето, под черни грижи,
но пак останал в джоба цял. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse