Живея просто. В утро росно
в тревите ти нагазвам бос.
Сам вижда ме отгоре Господ
и следва ме със песен кос.
Дали към извора ти, жаден,
сред цвят уханен ще вървя
или в откосите до пладне
аз мислите ще подредя?
Те като стих ще се изнижат
на лист забравен, пожълтял
от времето, под черни грижи,
но пак останал в джоба цял.
И над земите ни прекрасни,
дедите, с ризите в осил,
ще разберат по пълни ясли,
че внук достоен се родил.
© Иван Христов All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
