7 мар. 2009 г., 13:50

Живи ли сме?

720 0 5

 

     ЖИВИ ЛИ СМЕ?

 

Зеят къщите грозни и празни.

Раждат се по-малко деца.

Мъжете пият в делник и празник.

Дебнат ги улици - злобни лица.

 

Жените - в еманципация.

Бащите - смълчани в стрес.

Деградира цялата нация.

Управници викат - "Прогрес".

 

Ние сме задния двор на Европа.

Всеки с нас саби кръстоса.

Тук няма ни една Пенелопа.

Живи ли сме? Това е въпросът.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мимо Николов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • И все пак сме живи.
    Това го доказва тревогата в нас, която ти си изразил...
    Поздравления, Корсар!
  • А къде е отговорът?
  • Зависи си от нас, дали сме живи, и дали ще сме
    За някой безразлично, за друг хич пък не.
    Важото е хора да се съберем в отбора
  • истина е...за жалост.
    хубаво казано и написано, приятелю.
  • Имахме Райна Княгиня - като съща Жана Д'Арк,
    която извеза знамето, но... беше до тук!
    За съжаление!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...