Mar 7, 2009, 1:50 PM

Живи ли сме?

  Poetry
716 0 5

 

     ЖИВИ ЛИ СМЕ?

 

Зеят къщите грозни и празни.

Раждат се по-малко деца.

Мъжете пият в делник и празник.

Дебнат ги улици - злобни лица.

 

Жените - в еманципация.

Бащите - смълчани в стрес.

Деградира цялата нация.

Управници викат - "Прогрес".

 

Ние сме задния двор на Европа.

Всеки с нас саби кръстоса.

Тук няма ни една Пенелопа.

Живи ли сме? Това е въпросът.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мимо Николов All rights reserved.

Comments

Comments

  • И все пак сме живи.
    Това го доказва тревогата в нас, която ти си изразил...
    Поздравления, Корсар!
  • А къде е отговорът?
  • Зависи си от нас, дали сме живи, и дали ще сме
    За някой безразлично, за друг хич пък не.
    Важото е хора да се съберем в отбора
  • истина е...за жалост.
    хубаво казано и написано, приятелю.
  • Имахме Райна Княгиня - като съща Жана Д'Арк,
    която извеза знамето, но... беше до тук!
    За съжаление!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...