2 мар. 2010 г., 09:44

Живият живот

614 0 1

Никога не съм бил модел за пример,
защо ми трябва да се боря!
Никога не съм искал и да бъда
с нещо по-различен от всеки друг!

Аз просто искам да съм щастлив,
да не карам хората да страдат!
Щастлив съм винаги, когато
хората около мен са "живи"!

Исках винаги правдата да съществува,
защото мислех, че е най-добре!
Въпреки това,
невинаги било е туй възможно!

Сега страдам и патя заради мои грешки,
че винаги съм искал да се усмихваме!
Карал съм хората да страдат и плачат,
защото държал съм истината да им кажа!

Явно трябва да се лъже,
защото не може всеки да е прав!
Явно трябва да се страда,
защото не може всеки да е здрав!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Дянков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Знаеш ли... няма да обсъждам темата в творбата ти (достатъчно други ще го направят). Но като структура... не си построил стиха добре. Имаш кофти повторения, които могат да се избегнат. Заглавието също не звучи особено добре. Тази постоянна смяна на глаголните времена прави стиха тромав (от там идват и някои от повторенията). Последният куплет изглежда като залепен.
    Мисля, че има доста работа тук. Надявам се да приемеш коментара ми като съвет.

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...