2.03.2010 г., 9:44 ч.

Живият живот 

  Поезия » Друга
483 0 1

Никога не съм бил модел за пример,
защо ми трябва да се боря!
Никога не съм искал и да бъда
с нещо по-различен от всеки друг!

Аз просто искам да съм щастлив,
да не карам хората да страдат!
Щастлив съм винаги, когато
хората около мен са "живи"!

Исках винаги правдата да съществува,
защото мислех, че е най-добре!
Въпреки това,
невинаги било е туй възможно!

Сега страдам и патя заради мои грешки,
че винаги съм искал да се усмихваме!
Карал съм хората да страдат и плачат,
защото държал съм истината да им кажа!

Явно трябва да се лъже,
защото не може всеки да е прав!
Явно трябва да се страда,
защото не може всеки да е здрав!

© Георги Дянков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Знаеш ли... няма да обсъждам темата в творбата ти (достатъчно други ще го направят). Но като структура... не си построил стиха добре. Имаш кофти повторения, които могат да се избегнат. Заглавието също не звучи особено добре. Тази постоянна смяна на глаголните времена прави стиха тромав (от там идват и някои от повторенията). Последният куплет изглежда като залепен.
    Мисля, че има доста работа тук. Надявам се да приемеш коментара ми като съвет.
Предложения
: ??:??