живот

Живота си не бих изпяла в песен,

защото много тъжна ще е тя.

Не бих го нарисувала в картина,

с много черни краски ще е тя.

Не бих играла го и в цирка,

защото тъжен клоун ще е той.

Не бих сравнила го и с роза.

Повяхнала отдавна ще е тя.

Но бих описала живота си,

но бих възпяла и душата си

в малък стих,

с думи и слова.

Бих бръкнала на най-дълбокото,

на скритото, на мрачното в душата си.

И бих извадила от там събраната,

отдавна парещата моя болка.

И бих задала си въпроса,

и отговор сама бих дала.

Защо изниза се така животът ми?

И труден и разхвърлян, разпилян,

с много болка, страх и унижение,

изпълнен е животът ми в този маскарад.

Не чувствам вече аз ни болка, ни стрдание,

сърцето ми сковано е от лед,

завързано  е то с окови тежки,

накрая без душа остана то.

Но искам аз, за миг поне - единствен,

да литна като птица - с разперени крила,

да цъфна като роза - с весели листа.

Да бъда клоун в цирка - с усмивка на уста,

да бъда аз щастлива, за миг - на свобода!