живот
Живота си не бих изпяла в песен,
защото много тъжна ще е тя.
Не бих го нарисувала в картина,
с много черни краски ще е тя.
Не бих играла го и в цирка,
защото тъжен клоун ще е той.
Не бих сравнила го и с роза.
Повяхнала отдавна ще е тя.
Но бих описала живота си,
но бих възпяла и душата си
в малък стих,
с думи и слова.
Бих бръкнала на най-дълбокото,
на скритото, на мрачното в душата си.
И бих извадила от там събраната,
отдавна парещата моя болка.
И бих задала си въпроса,
и отговор сама бих дала.
Защо изниза се така животът ми?
И труден и разхвърлян, разпилян,
с много болка, страх и унижение,
изпълнен е животът ми в този маскарад.
Не чувствам вече аз ни болка, ни стрдание,
сърцето ми сковано е от лед,
завързано е то с окови тежки,
накрая без душа остана то.
Но искам аз, за миг поне - единствен,
да литна като птица - с разперени крила,
да цъфна като роза - с весели листа.
Да бъда клоун в цирка - с усмивка на уста,
да бъда аз щастлива, за миг - на свобода!
© ЙОРДАНКА ГЯУРОВА Всички права запазени