4 янв. 2011 г., 21:35

Живот

1.1K 0 0

"Напиши ми живот, след който ми се умира."
                                                                  Елица Мавродинова
                                           ЖИВОТ



Напиши ми живот с много ръбове,запетаи и многоточия.
                                                  Напиши ми живот като струна.
 Напиши ми всичките твои съзвездия и млечния път ,
                                                                           и вселените.
 Искам неспокойствие, искам напрежение.
                                                                  Дай ми кораб и буря.
 В най-истинския си сън да те позная.
                                                                   Напиши ми живот.
                                                                   С цялата азбука.
Искам всичките коледни детски усмивки.
                                                                     Не търся бряг.
                                                                     Не искам котва.
Солени са моретата по мръкнало
 и няма изгрев, за да им прелее сладост,
и няма златна рибка  да ги посъветва.
                                                                      Напиши ми...
 Писмо в бутилка, коледна картичка,
със поздрав банален и скучен или
                                                                     нещо такова, подобно
или просто нарамвай торбата с фокуси и
                                                                    лъжи
                                                                    и тръгвай за някъде,
 където ще бъдат щастливи, че изобщо те има.
 Хайде, напълни сам от чашите 
                                                                   с онуй горчиво и сладостно.
 Някой му викат живот.
                                                                   Други от жажда умират.
Сама съм си в тежест.
пия на глътки и приливи,
 а ти подминаваш моята есен
                                                       и зима,
                                                       и пролет,
                                                       и лято.
 Аз просто съм пейзажна картина,
                                                      част от интериора.
Живее ми се като струна...
 Напиши ми живот, напиши ми
                                                      като дъх, като миг,
 в който сърцето ти агонизира.
 "Напиши ми живот, след който ми се умира."

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Полина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...