"Напиши ми живот, след който ми се умира."
Елица Мавродинова
ЖИВОТ
Напиши ми живот с много ръбове,запетаи и многоточия.
Напиши ми живот като струна.
Напиши ми всичките твои съзвездия и млечния път ,
и вселените.
Искам неспокойствие, искам напрежение.
Дай ми кораб и буря.
В най-истинския си сън да те позная.
Напиши ми живот.
С цялата азбука.
Искам всичките коледни детски усмивки.
Не търся бряг.
Не искам котва.
Солени са моретата по мръкнало
и няма изгрев, за да им прелее сладост,
и няма златна рибка да ги посъветва.
Напиши ми...
Писмо в бутилка, коледна картичка,
със поздрав банален и скучен или
нещо такова, подобно
или просто нарамвай торбата с фокуси и
лъжи
и тръгвай за някъде,
където ще бъдат щастливи, че изобщо те има.
Хайде, напълни сам от чашите
с онуй горчиво и сладостно.
Някой му викат живот.
Други от жажда умират.
Сама съм си в тежест.
пия на глътки и приливи,
а ти подминаваш моята есен
и зима,
и пролет,
и лято.
Аз просто съм пейзажна картина,
част от интериора.
Живее ми се като струна...
Напиши ми живот, напиши ми
като дъх, като миг,
в който сърцето ти агонизира.
"Напиши ми живот, след който ми се умира."
© Полина Всички права запазени