4.01.2011 г., 21:35

Живот

1.1K 0 0

"Напиши ми живот, след който ми се умира."
                                                                  Елица Мавродинова
                                           ЖИВОТ



Напиши ми живот с много ръбове,запетаи и многоточия.
                                                  Напиши ми живот като струна.
 Напиши ми всичките твои съзвездия и млечния път ,
                                                                           и вселените.
 Искам неспокойствие, искам напрежение.
                                                                  Дай ми кораб и буря.
 В най-истинския си сън да те позная.
                                                                   Напиши ми живот.
                                                                   С цялата азбука.
Искам всичките коледни детски усмивки.
                                                                     Не търся бряг.
                                                                     Не искам котва.
Солени са моретата по мръкнало
 и няма изгрев, за да им прелее сладост,
и няма златна рибка  да ги посъветва.
                                                                      Напиши ми...
 Писмо в бутилка, коледна картичка,
със поздрав банален и скучен или
                                                                     нещо такова, подобно
или просто нарамвай торбата с фокуси и
                                                                    лъжи
                                                                    и тръгвай за някъде,
 където ще бъдат щастливи, че изобщо те има.
 Хайде, напълни сам от чашите 
                                                                   с онуй горчиво и сладостно.
 Някой му викат живот.
                                                                   Други от жажда умират.
Сама съм си в тежест.
пия на глътки и приливи,
 а ти подминаваш моята есен
                                                       и зима,
                                                       и пролет,
                                                       и лято.
 Аз просто съм пейзажна картина,
                                                      част от интериора.
Живее ми се като струна...
 Напиши ми живот, напиши ми
                                                      като дъх, като миг,
 в който сърцето ти агонизира.
 "Напиши ми живот, след който ми се умира."

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Полина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...