4.01.2011 г., 21:35 ч.

Живот 

  Поезия » Бели стихове
835 0 0

"Напиши ми живот, след който ми се умира."
                                                                  Елица Мавродинова
                                           ЖИВОТ



Напиши ми живот с много ръбове,запетаи и многоточия.
                                                  Напиши ми живот като струна.
 Напиши ми всичките твои съзвездия и млечния път ,
                                                                           и вселените.
 Искам неспокойствие, искам напрежение.
                                                                  Дай ми кораб и буря.
 В най-истинския си сън да те позная.
                                                                   Напиши ми живот.
                                                                   С цялата азбука.
Искам всичките коледни детски усмивки.
                                                                     Не търся бряг.
                                                                     Не искам котва.
Солени са моретата по мръкнало
 и няма изгрев, за да им прелее сладост,
и няма златна рибка  да ги посъветва.
                                                                      Напиши ми...
 Писмо в бутилка, коледна картичка,
със поздрав банален и скучен или
                                                                     нещо такова, подобно
или просто нарамвай торбата с фокуси и
                                                                    лъжи
                                                                    и тръгвай за някъде,
 където ще бъдат щастливи, че изобщо те има.
 Хайде, напълни сам от чашите 
                                                                   с онуй горчиво и сладостно.
 Някой му викат живот.
                                                                   Други от жажда умират.
Сама съм си в тежест.
пия на глътки и приливи,
 а ти подминаваш моята есен
                                                       и зима,
                                                       и пролет,
                                                       и лято.
 Аз просто съм пейзажна картина,
                                                      част от интериора.
Живее ми се като струна...
 Напиши ми живот, напиши ми
                                                      като дъх, като миг,
 в който сърцето ти агонизира.
 "Напиши ми живот, след който ми се умира."

© Полина Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??