Живот

Животът се оказа по-различен,
остана всичко някъде - мечти,
очаквания. Мислех го приличен.
А той разгърден, рошав ме смути.

Дали защото пак навън е есен -
природата приготвя се за сън -
не ми изглежда вече никак лесен,
по-скоро ме препъва като пън

останал нейде, дето не очаквам.
И в тъмното явил се изведнъж.
От удара и охкам, и проплаквам.
Но ставам. Няма начин. Идва дъжд.

До тук не беше лесен. А нататък
навярно ще е двойно по-нелек,
по-рошав и разгърден, и по-кратък.
Навярно от това, че съм човек

вървя и ставам. И дали от болка,
дали от вяра или от копнеж
да издържа сама не зная колко.
Навярно колкото, живот, дадеш.

11.11.2010

Свързани произведения

Довереница (Дочка Василева)

2010-11-18T22:38:07+02:00

"вървя и ставам. И дали от болка,
дали от вяра или от копнеж
да издържа сама не зная колко.
Навярно колкото, живот, дадеш."

Аплодисменти!
feia (Вилдан Сефер)

2010-11-18T17:19:22+02:00

Чудесен стих!

Живот

Живот

Свързани произведения

Комментарии

Предложения