Животът се оказа по-различен,
остана всичко някъде - мечти,
очаквания. Мислех го приличен.
А той разгърден, рошав ме смути.
Дали защото пак навън е есен -
природата приготвя се за сън -
не ми изглежда вече никак лесен,
по-скоро ме препъва като пън
останал нейде, дето не очаквам.
И в тъмното явил се изведнъж.
От удара и охкам, и проплаквам.
Но ставам. Няма начин. Идва дъжд. ...