Живот
Живеем в смутни времена -
няма време за поезия,
има време за борба,
борба с живота, дето го живеем
борба с дебнещия глад,
борба с тукашния Ад!
Животът не е Рай, в живота
няма шансове
безброй,
но има опити и мъки
да избягаш ти от пътя свой,
дето с раждането си поел.
И сякаш някой те е вързал
с тел,
а не с въже
и сякаш хиляди мъже те удрят
всеки ден със хиляди юмруци
железни,
а ти кървиш, мълчиш и гледаш лошо
като звяр
и няма цяр
за болестта,
която е животът!
В живота няма кой да ти помогне!
Всеки бори се
за хапка хляб
и мачка
всеки, що посегне
към неговата хапка...
А всичко е разпределено
преди много, много
време.
За някой всичко, нищото
за тебе. На кой му
дреме,
че мрем
преди да сме умрели?
И много трудно можеш
от катрана
да излезеш, а дори
и да го сториш -
ще боли!
Всеки ще се мъчи да те мачка!
Туй животът е, приятел
и решиш ли да се бориш
трябва следното да знаеш:
Никой никога добро
не прави,
няма и другари!
Има интереси - лични, общи,
всеки вълк за агне ще те вземе
и ако не си мечка -
лошо...
Но запомни това добре:
Колкото си по-високо,
толкоз повече ще духа
и ще дишаш
тежко...
А отдолу ще те
гледат лошо и ще мислят
как да те отместят
от върха
и ще те смачкат!
А ти моли се, щом това
се случи и отидеш горе
да погледнеш
Бога
във очите и да чуеш тъжни
думи,
истина жестока.
Там ще разбереш, че
животът труден е и тежък,
за да може
хората
да се отсеят и
зло при злото да отиде!
А там няма край
на мъките човешки.
Сто живота ще живееш
в Ада, всичките по-тежки
от ЖИВОТА на земята,
дето водил го е и просякът!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Михаил Петров Все права защищены
