27.08.2009 г., 0:12 ч.

Живот 

  Поезия » Философска
472 0 4

 

 

Живеем в смутни времена -

    няма време за поезия,

        има време за борба,

борба с живота, дето го живеем

          борба с дебнещия глад,

                    борба с тукашния Ад!

Животът не е Рай, в живота

няма шансове

                        безброй,

но има опити и мъки

    да избягаш ти от пътя свой,

        дето с раждането си поел.

И сякаш някой те е вързал

   с тел,

            а не с въже

и сякаш хиляди мъже те удрят

      всеки ден със хиляди юмруци

железни,

   а ти кървиш, мълчиш и гледаш лошо

като звяр

               и няма цяр

                                 за болестта,

която е животът!

В живота няма кой да ти помогне!

      Всеки бори се

                             за хапка хляб

и мачка

            всеки, що посегне 

     към неговата хапка...

А всичко е разпределено

                          преди много, много

време.

          За някой всичко, нищото

   за тебе. На кой му

дреме,

          че мрем

               преди да сме умрели?

   И много трудно можеш

                                 от катрана

 да излезеш, а дори

                          и да го сториш -

                 ще боли!

Всеки ще се мъчи да те мачка!

Туй животът е, приятел

    и решиш ли да се бориш

      трябва следното да знаеш:

 Никой никога добро

                                  не прави,

       няма и другари!

 

 Има интереси - лични, общи,

      всеки вълк за агне ще те вземе

 и ако не си мечка -

                              лошо...

Но запомни това добре:

      Колкото си по-високо,

          толкоз повече ще духа

  и ще дишаш

                      тежко...

А отдолу ще те

        гледат лошо и ще мислят

как да те отместят

                                    от върха

  и ще те смачкат!

А ти моли се, щом това

         се случи и отидеш горе

     да погледнеш

Бога

във очите и да чуеш тъжни

                                    думи,

       истина жестока.

Там ще разбереш, че

       животът труден е и тежък,

  за да може

                    хората

                                 да се отсеят и

 зло при злото да отиде!

А там няма край

                  на мъките човешки.

 Сто живота ще живееш

        в Ада, всичките по-тежки

                от ЖИВОТА на земята,

дето водил го е и просякът!

© Михаил Петров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??