Живот
Ти, който си ме хванал за гушата!
Усещащ в устата ми сушата
и чакащ да пребеля черни очи,
и да ме поведеш към тъмните води!
С поглед, впит в измамните ти очи,
съм хванал ръката ти силна
и потънал в пот и води,
опитвам да прекратя силата ти немила.
Коварен, измамен и загадъчен си ти,
но ще пътуваме заедно винаги с параход.
Не ще ме пуснеш, а ще душиш докрай гърди!
Това си ти! Не ще ме пуснеш никога, мой живот!
Митко Николов
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Митко Николов Все права защищены
