2 июн. 2013 г., 17:40

Живот 

  Поэзия » Другая
574 0 0

Ти, който си ме хванал за гушата!

Усещащ в устата ми сушата

и чакащ да пребеля черни очи,

и да ме поведеш към тъмните води!

 

С поглед, впит в измамните ти очи,

съм хванал ръката ти силна

и потънал в пот и води,

опитвам да прекратя силата ти немила.

 

Коварен, измамен и загадъчен си ти,

но ще пътуваме заедно винаги с параход.

Не ще ме пуснеш, а ще душиш докрай гърди!

Това си ти! Не ще ме пуснеш никога, мой живот!

 

 

 

                                                               Митко Николов

© Митко Николов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??