Ти, който си ме хванал за гушата!

Усещащ в устата ми сушата

и чакащ да пребеля черни очи,

и да ме поведеш към тъмните води!

С поглед, впит в измамните ти очи,

съм хванал ръката ти силна

и потънал в пот и води,

опитвам да прекратя силата ти немила.

Коварен, измамен и загадъчен си ти,

но ще пътуваме заедно винаги с параход.

Не ще ме пуснеш, а ще душиш докрай гърди!

Това си ти! Не ще ме пуснеш никога, мой живот!

                                                               Митко Николов