Jun 2, 2013, 5:40 PM

Живот 

  Poetry » Other
594 0 0
Ти, който си ме хванал за гушата!
Усещащ в устата ми сушата
и чакащ да пребеля черни очи,
и да ме поведеш към тъмните води!
С поглед, впит в измамните ти очи,
съм хванал ръката ти силна
и потънал в пот и води,
опитвам да прекратя силата ти немила.
Коварен, измамен и загадъчен си ти,
но ще пътуваме заедно винаги с параход.
Не ще ме пуснеш, а ще душиш докрай гърди!
Това си ти! Не ще ме пуснеш никога, мой живот! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Митко Николов All rights reserved.

Random works
: ??:??