Живот

10 дек. 2014 г., 08:03

Поэзия

358 0 2

Завесата се вдига

в ден определен.

Започва пиесата,

написана от божа ръка,

само за мен.

Искам, не искам играя .

Не мога да променям

нейните правила.

Определени героите

влизат в ролите,

с главните - разплащам

стари дела.

Грешки изкупвам,

за злини -

без да имам вина!

Ближа рани кървящи,

по път стръмен

изкачвам душата.

Променям кармата -

за по-добра съдба!

Идва ден. Завесата пада внезапно.

Пак съм пред божата врата. Ще ми пишат нова пиеса. Без да питат искам ли я!

Ve2666 (Василка Ябанджиева)

2014-12-10T14:00:28+02:00

Да, ще изиграем ролите си.Защо обаче плащаме чужди грехове
stoyna (Стойна Димова)

2014-12-10T12:36:28+02:00

Поздрав, Васе!
Щем не щем играем ролите си и сами си ковем съдбата.
Важно е добре да си играем ролите, а другото е Божа работа.
Докато сме на земята да живеем живота си по земно му! Интересна е творбата ти и я оценявам според заслугите й!
Здраве и приятен ден!