10 дек. 2014 г., 08:03

Живот

488 0 2

Завесата се вдига

в ден определен.

Започва пиесата,

написана от божа ръка,

само за мен.

 

Искам, не искам играя .

Не мога да променям

нейните правила.

Определени героите

влизат в ролите,

с главните - разплащам 

стари дела.

 

Грешки изкупвам,

за злини -

без да имам вина!

Ближа рани кървящи,

по път стръмен

изкачвам душата.

Променям кармата -

за по-добра съдба!

 

Идва ден. Завесата пада внезапно.

Пак съм пред божата врата. Ще ми пишат нова пиеса. Без да питат искам ли я!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Василка Ябанджиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Да, ще изиграем ролите си.Защо обаче плащаме чужди грехове
  • Поздрав, Васе!
    Щем не щем играем ролите си и сами си ковем съдбата.
    Важно е добре да си играем ролите, а другото е Божа работа.
    Докато сме на земята да живеем живота си по земно му! Интересна е творбата ти и я оценявам според заслугите й!
    Здраве и приятен ден!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...