Живот

Dec 10, 2014, 8:03 AM

Poetry

357 0 2

Завесата се вдига

в ден определен.

Започва пиесата,

написана от божа ръка,

само за мен.

Искам, не искам играя .

Не мога да променям

нейните правила.

Определени героите

влизат в ролите,

с главните - разплащам

стари дела.

Грешки изкупвам,

за злини -

без да имам вина!

Ближа рани кървящи,

по път стръмен

изкачвам душата.

Променям кармата -

за по-добра съдба!

Идва ден. Завесата пада внезапно.

Пак съм пред божата врата. Ще ми пишат нова пиеса. Без да питат искам ли я!

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Ve2666 (Василка Ябанджиева)

2014-12-10T14:00:28+02:00

Да, ще изиграем ролите си.Защо обаче плащаме чужди грехове
stoyna (Стойна Димова)

2014-12-10T12:36:28+02:00

Поздрав, Васе!
Щем не щем играем ролите си и сами си ковем съдбата.
Важно е добре да си играем ролите, а другото е Божа работа.
Докато сме на земята да живеем живота си по земно му! Интересна е творбата ти и я оценявам според заслугите й!
Здраве и приятен ден!