Живот
Завесата се вдига
в ден определен.
Започва пиесата,
написана от божа ръка,
само за мен.
Искам, не искам играя .
Не мога да променям
нейните правила.
Определени героите
влизат в ролите,
с главните - разплащам
стари дела.
Грешки изкупвам,
за злини -
без да имам вина!
Ближа рани кървящи,
по път стръмен
изкачвам душата.
Променям кармата -
за по-добра съдба!
Идва ден. Завесата пада внезапно.
Пак съм пред божата врата. Ще ми пишат нова пиеса. Без да питат искам ли я!
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
