10 dic 2014, 8:03

Живот

  Poesía
489 0 2

Завесата се вдига

в ден определен.

Започва пиесата,

написана от божа ръка,

само за мен.

 

Искам, не искам играя .

Не мога да променям

нейните правила.

Определени героите

влизат в ролите,

с главните - разплащам 

стари дела.

 

Грешки изкупвам,

за злини -

без да имам вина!

Ближа рани кървящи,

по път стръмен

изкачвам душата.

Променям кармата -

за по-добра съдба!

 

Идва ден. Завесата пада внезапно.

Пак съм пред божата врата. Ще ми пишат нова пиеса. Без да питат искам ли я!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да, ще изиграем ролите си.Защо обаче плащаме чужди грехове
  • Поздрав, Васе!
    Щем не щем играем ролите си и сами си ковем съдбата.
    Важно е добре да си играем ролите, а другото е Божа работа.
    Докато сме на земята да живеем живота си по земно му! Интересна е творбата ти и я оценявам според заслугите й!
    Здраве и приятен ден!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...