Живот
Животът е като студена зима,
със циганското лято през ноември,
досущ, като любимата любима,
която си отива през декември.
Жесток е! Няма спор и дума...
Жесток и подъл, тежък и непредвидим.
И сякаш сме заключени във стая с чума.
И знаем! Ще се заразим...
Но и чудесен също. Като жежко лято...
Като женски профил, като стар коняк,
Като семе в нивичка посято,
като прясно паднал първи сняг.
Животът... Всъщност, той е... неизбежен!
А не смъртта.. Но кой ли ще го разбере...
Животът е като човекът снежен –
студено ли е, няма да умре.
Неизбежен е, защото друг те прави.
Не идеш тук защото си избрал...
Смъртта, обаче щом не ти се нрави,
не всеки жив, остава си умрял.
И няма страшно, всичко е наред!
Спокойно Панчо, някой е написал...
Върви напред. Върви единствено напред.
И просто вярвай. Има смисъл...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лебовски Все права защищены
