17 окт. 2017 г., 23:13  

Живот

590 0 0

                ЖИВОТ

 

Живота ми сякаш е зла чернова,

набързо свалена върху сива хартия

от седящата в парка вехта мома

след поредната луда душевна стихия.

 

Толкова скучен и нелеп е живота,                         

в който се пръкнах без никакви дрехи!   

Сред воят отчаян на диви койоти,              

обул съм във хола глупави чехли.                  

                                                                                                                     

Искам набързо да избягам от него,             

във утробата майчина пак да се скрия,                          

а после в детството със фигурки „Lego”,   

стена да издигна, да изчезна от „тия”.        

                                                                         

Но сълзите на мама ме спряха   

и усмивката нейна гальовна,

ръцете ѝ силно ме сгряха

и кипна кръвта ми духовна!     

 

Разбрах, че делеч е Голгота,

че някак си станал съм личност.

Изправен съм влачил хомота,

загърбил съм всяка себичност.

 

И знам, че е важно да бъда,    

да се боря, печеля и губя,                 

до скъпа жена да се будя,

да я искам безумно и любя!                                  

                                                                     

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Димитров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...