17.10.2017 г., 23:13  

Живот

583 0 0

                ЖИВОТ

 

Живота ми сякаш е зла чернова,

набързо свалена върху сива хартия

от седящата в парка вехта мома

след поредната луда душевна стихия.

 

Толкова скучен и нелеп е живота,                         

в който се пръкнах без никакви дрехи!   

Сред воят отчаян на диви койоти,              

обул съм във хола глупави чехли.                  

                                                                                                                     

Искам набързо да избягам от него,             

във утробата майчина пак да се скрия,                          

а после в детството със фигурки „Lego”,   

стена да издигна, да изчезна от „тия”.        

                                                                         

Но сълзите на мама ме спряха   

и усмивката нейна гальовна,

ръцете ѝ силно ме сгряха

и кипна кръвта ми духовна!     

 

Разбрах, че делеч е Голгота,

че някак си станал съм личност.

Изправен съм влачил хомота,

загърбил съм всяка себичност.

 

И знам, че е важно да бъда,    

да се боря, печеля и губя,                 

до скъпа жена да се будя,

да я искам безумно и любя!                                  

                                                                     

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Димитров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...