9 февр. 2020 г., 00:15

Живот

480 0 0

В живота идват хора и си заминават

и спомени безброй след тях оставят,

усмивки, щастие, но също - белези и рани,

и всички във сърцето са събрани.

 

И мисля си … ако ми зададат въпроса

кое и колко във душата нося,

кое от всичко искам да изтрия,

и кое във себе си отново аз да скрия…

 

Не знам със сигурност какво ще отговоря

дали ще кажа или не … какво ще сторя,

не знам кое излишно е, кое е важно,

не знам дори сърцето ми дали е пълно или празно.

 

В живота си любови много аз съм имал

и всичките емоции пред тях не съм ги скривал,

на всяка до последно всичко аз съм давал,

от душа и от сърце съм се отдавал.

 

Обичан, необичан, търсен и оставян,

от щастие съм бил пиян, от мъка също съм натравян,

ценен, недооценен, и близък, и далечен,

и към рая съм летял, и към ада бил съм аз повлечен.

 

Приятели и врагове, познати, непознати

стояли са до мен или са бягали недоопознати,

заради мен залагали са си душата и живота,

или измъквали са се със явна неохота.

 

Истини, лъжи, и всякви други думи,

пронизвали са ме като куршуми,

но нивга аз на враг или на приятел,

лъжа да кажа - не , не съм предател !

 

В живота идват хора и си заминават,

едни обичат ме, а другите ме мразят,

В живота ми обаче дори един не можа да осъзнае

душата и сърцето ми как да разгадае.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мирослав Драгоев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...