9 feb 2020, 0:15

Живот 

  Poesía
288 0 0

В живота идват хора и си заминават

и спомени безброй след тях оставят,

усмивки, щастие, но също - белези и рани,

и всички във сърцето са събрани.

 

И мисля си … ако ми зададат въпроса

кое и колко във душата нося,

кое от всичко искам да изтрия,

и кое във себе си отново аз да скрия…

 

Не знам със сигурност какво ще отговоря

дали ще кажа или не … какво ще сторя,

не знам кое излишно е, кое е важно,

не знам дори сърцето ми дали е пълно или празно.

 

В живота си любови много аз съм имал

и всичките емоции пред тях не съм ги скривал,

на всяка до последно всичко аз съм давал,

от душа и от сърце съм се отдавал.

 

Обичан, необичан, търсен и оставян,

от щастие съм бил пиян, от мъка също съм натравян,

ценен, недооценен, и близък, и далечен,

и към рая съм летял, и към ада бил съм аз повлечен.

 

Приятели и врагове, познати, непознати

стояли са до мен или са бягали недоопознати,

заради мен залагали са си душата и живота,

или измъквали са се със явна неохота.

 

Истини, лъжи, и всякви други думи,

пронизвали са ме като куршуми,

но нивга аз на враг или на приятел,

лъжа да кажа - не , не съм предател !

 

В живота идват хора и си заминават,

едни обичат ме, а другите ме мразят,

В живота ми обаче дори един не можа да осъзнае

душата и сърцето ми как да разгадае.

© Мирослав Драгоев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??