Feb 9, 2020, 12:15 AM

Живот

  Poetry
472 0 0

В живота идват хора и си заминават

и спомени безброй след тях оставят,

усмивки, щастие, но също - белези и рани,

и всички във сърцето са събрани.

 

И мисля си … ако ми зададат въпроса

кое и колко във душата нося,

кое от всичко искам да изтрия,

и кое във себе си отново аз да скрия…

 

Не знам със сигурност какво ще отговоря

дали ще кажа или не … какво ще сторя,

не знам кое излишно е, кое е важно,

не знам дори сърцето ми дали е пълно или празно.

 

В живота си любови много аз съм имал

и всичките емоции пред тях не съм ги скривал,

на всяка до последно всичко аз съм давал,

от душа и от сърце съм се отдавал.

 

Обичан, необичан, търсен и оставян,

от щастие съм бил пиян, от мъка също съм натравян,

ценен, недооценен, и близък, и далечен,

и към рая съм летял, и към ада бил съм аз повлечен.

 

Приятели и врагове, познати, непознати

стояли са до мен или са бягали недоопознати,

заради мен залагали са си душата и живота,

или измъквали са се със явна неохота.

 

Истини, лъжи, и всякви други думи,

пронизвали са ме като куршуми,

но нивга аз на враг или на приятел,

лъжа да кажа - не , не съм предател !

 

В живота идват хора и си заминават,

едни обичат ме, а другите ме мразят,

В живота ми обаче дори един не можа да осъзнае

душата и сърцето ми как да разгадае.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мирослав Драгоев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...