Живот
Животът ни е люлка многолика.
Люлее нежно като в детски кош.
Понякога е бърза и заплита
диханията във магична нощ.
А може с някакви си две въжета,
преметнати на клона у дома
и с весел глъч на палави хлапета
да носи жива радост, красота.
Понякога горе, във висините,
повдигнати с виенско колело,
тихо се радваме на слънце в дните,
огряло всяко малко същество.
А може страшно-шеметно да пада
люлката във "Гигантския каньон"
и някой дните трудно да изстрада,
ако душата не е твърда – гьон.
Понякога люлеем се с вълните,
понесени в хаос, от бряг до бряг
и с мъка стискаме в очи сълзите,
довеяни до нас чрез тъмен флаг.
А може славно, весело, щастливо
със карнушката да няма драма.
Животът да кипи в казан игриво,
щом във равновесие са двама.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Кремена Арменчева Все права защищены
