12.10.2022 г., 9:29 ч.

Живот 

  Поезия » Философска
219 3 3

Животът ни е люлка многолика.
Люлее нежно като в детски кош.
Понякога е бърза и заплита
диханията във магична нощ.

 

А може с някакви си две въжета,
преметнати на клона у дома
и с весел глъч на палави хлапета
да носи жива радост, красота. 

 

Понякога горе, във висините,
повдигнати с виенско колело,
тихо се радваме на слънце в дните,
огряло всяко малко същество. 

 

А може страшно-шеметно да пада
люлката във "Гигантския каньон" 
и някой дните трудно да изстрада, 
ако душата не е твърда – гьон. 

 

Понякога люлеем се с вълните,
понесени в хаос, от бряг до бряг
и с мъка стискаме в очи сълзите,
довеяни до нас чрез тъмен флаг. 

 

А може славно, весело, щастливо
със карнушката да няма драма. 
Животът да кипи в казан игриво,
щом във равновесие са двама. 


 

© Кремена Арменчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??