12.10.2022 г., 9:29

Живот

488 3 3

Животът ни е люлка многолика.
Люлее нежно като в детски кош.
Понякога е бърза и заплита
диханията във магична нощ.

 

А може с някакви си две въжета,
преметнати на клона у дома
и с весел глъч на палави хлапета
да носи жива радост, красота. 

 

Понякога горе, във висините,
повдигнати с виенско колело,
тихо се радваме на слънце в дните,
огряло всяко малко същество. 

 

А може страшно-шеметно да пада
люлката във "Гигантския каньон" 
и някой дните трудно да изстрада, 
ако душата не е твърда – гьон. 

 

Понякога люлеем се с вълните,
понесени в хаос, от бряг до бряг
и с мъка стискаме в очи сълзите,
довеяни до нас чрез тъмен флаг. 

 

А може славно, весело, щастливо
със карнушката да няма драма. 
Животът да кипи в казан игриво,
щом във равновесие са двама. 


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кремена Арменчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...