9 авг. 2023 г., 08:45  

Живот

361 0 0

Ж И В О Т

 

Не усетих моето "Велико" пристигане

в този свят от твърди илюзии,

как от пропадане се превърна в издигане

с шамара подарък по бузките...

 

Много,  много надолу, после страшно високо...

Наляво,надясно,околовръст...

Светкавично сменях посоките,

понесъл на Съдбата си Тежкия кръст...

 

И все питах се сал за едно...

Това наистина ли аз бях?

Открил в Тъмното Светлия Брод...

Проумял Силата на Звездния Прах...

 

Често студена избива ме пот,

на риска коварна закачка.

Не зная дали Пътят е моят живот,

но продължавам по Него да крача...

 

31.03.2023г.Свищов

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Кръстев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...