Ж И В О Т
Не усетих моето "Велико" пристигане
в този свят от твърди илюзии,
как от пропадане се превърна в издигане
с шамара подарък по бузките...
Много, много надолу, после страшно високо...
Наляво,надясно,околовръст...
Светкавично сменях посоките,
понесъл на Съдбата си Тежкия кръст...
И все питах се сал за едно...
Това наистина ли аз бях?
Открил в Тъмното Светлия Брод...
Проумял Силата на Звездния Прах...
Често студена избива ме пот,
на риска коварна закачка.
Не зная дали Пътят е моят живот,
но продължавам по Него да крача...
31.03.2023г.Свищов
© Красимир Кръстев Всички права запазени