9.08.2023 г., 8:45 ч.  

Живот 

  Поезия » Философска
136 0 0

Ж И В О Т

 

Не усетих моето "Велико" пристигане

в този свят от твърди илюзии,

как от пропадане се превърна в издигане

с шамара подарък по бузките...

 

Много,  много надолу, после страшно високо...

Наляво,надясно,околовръст...

Светкавично сменях посоките,

понесъл на Съдбата си Тежкия кръст...

 

И все питах се сал за едно...

Това наистина ли аз бях?

Открил в Тъмното Светлия Брод...

Проумял Силата на Звездния Прах...

 

Често студена избива ме пот,

на риска коварна закачка.

Не зная дали Пътят е моят живот,

но продължавам по Него да крача...

 

31.03.2023г.Свищов

© Красимир Кръстев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??