8 нояб. 2023 г., 23:37

Живот

587 0 2

 

Годините се нижат...

Една след друга,

като мъниста на връвчица

Със тях сезоните,

закономерно следват...

Както в природата,

така и във живота ни

За мене... Пролетта отмина

Отмина лятото...

Настъпи ранна Есен...

Обичам тази Есен...

Прегръщам я и обожавам

Макар да зная,

че води ме,

към старост...

Зима...

Обичам колорита,

красотата,

мъдростта ѝ,

свободата ѝ

Обичам всичко...

което мога, свободно

да приемам

или да отричам...

Без много да го меря

Без много да претеглям

Живота ме научи бързо да пресмятам

Да се радвам на момента

На добрите хора...

Дори и на минутно щастие...

Да го обсебвам!

Да не го пилея!

Да оценявам красотата!

Да я чувствам!

Да ѝ се възхищавам!

На любовта, да мога да се радвам -

На чуждата и своята...

Да горя във нея...

И нека... ме запомните такава

Усмихната

Щастлива

Бурна

Цветна

Ярка

Никога унила

Изпълнена със пламъци

Мечти и планове...

Обичаща Ви... до безкрая

Сега и винаги!

Във всичките сезони

от живота ми

 

Valentina Mitova

08/11/2023

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Valentina Mitova Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти Скитница!...Не векуваме, или мнооого рядко, затова да се радваме на всичко , което имаме...
  • Трябва да оценяваме живота и да умеем да се радаме на всеки миг! Така е, Вал, хубаво си го казала!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...