8.11.2023 г., 23:37

Живот

593 0 2

 

Годините се нижат...

Една след друга,

като мъниста на връвчица

Със тях сезоните,

закономерно следват...

Както в природата,

така и във живота ни

За мене... Пролетта отмина

Отмина лятото...

Настъпи ранна Есен...

Обичам тази Есен...

Прегръщам я и обожавам

Макар да зная,

че води ме,

към старост...

Зима...

Обичам колорита,

красотата,

мъдростта ѝ,

свободата ѝ

Обичам всичко...

което мога, свободно

да приемам

или да отричам...

Без много да го меря

Без много да претеглям

Живота ме научи бързо да пресмятам

Да се радвам на момента

На добрите хора...

Дори и на минутно щастие...

Да го обсебвам!

Да не го пилея!

Да оценявам красотата!

Да я чувствам!

Да ѝ се възхищавам!

На любовта, да мога да се радвам -

На чуждата и своята...

Да горя във нея...

И нека... ме запомните такава

Усмихната

Щастлива

Бурна

Цветна

Ярка

Никога унила

Изпълнена със пламъци

Мечти и планове...

Обичаща Ви... до безкрая

Сега и винаги!

Във всичките сезони

от живота ми

 

Valentina Mitova

08/11/2023

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Valentina Mitova Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти Скитница!...Не векуваме, или мнооого рядко, затова да се радваме на всичко , което имаме...
  • Трябва да оценяваме живота и да умеем да се радаме на всеки миг! Така е, Вал, хубаво си го казала!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...