8.11.2023 г., 23:37

Живот

582 0 2

 

Годините се нижат...

Една след друга,

като мъниста на връвчица

Със тях сезоните,

закономерно следват...

Както в природата,

така и във живота ни

За мене... Пролетта отмина

Отмина лятото...

Настъпи ранна Есен...

Обичам тази Есен...

Прегръщам я и обожавам

Макар да зная,

че води ме,

към старост...

Зима...

Обичам колорита,

красотата,

мъдростта ѝ,

свободата ѝ

Обичам всичко...

което мога, свободно

да приемам

или да отричам...

Без много да го меря

Без много да претеглям

Живота ме научи бързо да пресмятам

Да се радвам на момента

На добрите хора...

Дори и на минутно щастие...

Да го обсебвам!

Да не го пилея!

Да оценявам красотата!

Да я чувствам!

Да ѝ се възхищавам!

На любовта, да мога да се радвам -

На чуждата и своята...

Да горя във нея...

И нека... ме запомните такава

Усмихната

Щастлива

Бурна

Цветна

Ярка

Никога унила

Изпълнена със пламъци

Мечти и планове...

Обичаща Ви... до безкрая

Сега и винаги!

Във всичките сезони

от живота ми

 

Valentina Mitova

08/11/2023

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Valentina Mitova Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти Скитница!...Не векуваме, или мнооого рядко, затова да се радваме на всичко , което имаме...
  • Трябва да оценяваме живота и да умеем да се радаме на всеки миг! Така е, Вал, хубаво си го казала!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...