28 февр. 2008 г., 19:13

Живот

722 0 8
Животът е шахматно поле,
на което играчи са двама.
Единият -
води войната.
Другият -
само се отбранява.
Те сменят си често задачите.
Атакуващият
се брани,
а бранещият се
атакува.
Но не трябва никой
затова да ги критикува.
Това е игра.
Всеки отговаря за свойта позиция.
Обречени на смърт не са само
войниците.
След свършване на играта
всичко
е
само
квадратчета...
Фигурите са в гроба.
Не трябва обаче да плачете -
някой нарежда ги пак
и започва всичко отново.
Този някой не си ти, глупако...
Този някой е Бог!

1993 год.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...