28 февр. 2008 г., 19:13

Живот

727 0 8
Животът е шахматно поле,
на което играчи са двама.
Единият -
води войната.
Другият -
само се отбранява.
Те сменят си често задачите.
Атакуващият
се брани,
а бранещият се
атакува.
Но не трябва никой
затова да ги критикува.
Това е игра.
Всеки отговаря за свойта позиция.
Обречени на смърт не са само
войниците.
След свършване на играта
всичко
е
само
квадратчета...
Фигурите са в гроба.
Не трябва обаче да плачете -
някой нарежда ги пак
и започва всичко отново.
Този някой не си ти, глупако...
Този някой е Бог!

1993 год.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...